Ангел (ἄγγελος, ὁ)

I. Общо название за небесните естества: с родовото име „ангел“ понякога наричат всички умопостижими чинове. Св. Дионисий обяснява поради какво – както в сто и втори псалм [е казано]: „Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови“ (Пс. 102:20) и в сто и трети: „Ти правиш ветровете Свои Ангели“ (Пс. 103:4) и т.н. Обратното обаче не е в сила, понеже низшестоящото не се именува чрез белезите на по-висшето и низшестоящите сили се тайноводстват от висшестоящите (Sch.CH*61A). Всички небесни чинове се наричат „ангели“, защото собствено ангелите възвеждат осветените хора към постигнатите от тях божествени сияния (Sch.CH* 61C).

Ангелът е непознаваем за човека – познава го Бог и той също знае себе си и свързаното с него. Ние обаче не знаем с точност за ангела нищо, освен каквото научаваме от божественото Писание (Sch.CH*64AB).

Чинове. Ангелското небесно войнство се подрежда по чинове (τάξεις). Св. Дионисий Ареопагит учи за девет небесни същности, разделени на три чиноустроения (διατάξεις), всяко от които се състои от три чина. Различието между тях е по осияност и положение, зависещо от степента на осияние. Първата триада свещеноначалства над втората, втората над третата, а третата над иереите при хората и наблюдава извършваното от тях (Sch.CH*84B). Причината, поради която чиновете на небесните сили са такива, че един е по-висш, друг среден, а трети последен е в това, най-висшият чин, т.е. Престолите, Серафимите и Херувимите се осиява от самото божествено знание, като непосредствено устремил се към него, без нещо да го предшества, тъй че се очиства, просветлява и съвършенства от самото божествено съвършеноначалие. Щом е създаден по такъв начин, че да е първи, той не се нуждае нито от очистване, нито от просветление, а е изваян така, че да е достоен за първия чин. Освен това св. Дионисий казва: „по-съкровено – защото е по-умопостижимо и по-просто“, понеже оттук може да се извлече повече за тяхната самопроизволителност. Ако [този чин] не се разпростираше повече от по-низшите и не мислеше повече от тях, той не би се доближил до Бога, а доближил се доброволно до Него, той ощe повече се очиства, просветлява и съвършенства, т.е. извършва съвършеното, [което е казано] вместо близкото на Бога. Това, струва ми се, загатва Писанието: „Пристъпете към Него, просветлете си, и лицата ви не ще се посрамят“ (срв. Пс. 33:6). Така мисли и за следващите сили – че всяка според своята мяра вижда Бога (Sch.CH*89B-D).

Първо чиноустроение – Серафими, Херувими, Престоли. За това първо триадично и боговидно чиноначалие съзерцаващият Бога достойно и смислено може да научи от Иезекиил, който нарича първи Трона, откъдето видял Бог, а след това веднага са и божествените херувими (вж. Иез. 10:1); при Исайя пък пресветите Серафими се виждат в кръг около Бога (вж. Ис. 6:1-2). Това разкрива техния извисяващ се над всичко жребий, да са до Него. Почти по същия начин тези неща се изясняват и в Откровението на свети Иоан апостол, евангелист и богослов (Sch.CH*64CD).

Второ чиноустроение – Господства, Сили, Власти. Първи са Господствата, след тях Силите и накрая Властите. Св. Дионисий обаче, нарежда първи Властите, като средни взима Господствата (Sch.CH*64D).

Трето чиноустроение – в тази трета свещенослужебна триада Св. Дионисий [поставя] първи Началата, после Архангелите и накрая Ангелите. [Тук обаче ги споменава не както в следващата глава, а изрежда имената им отдолу нагоре. Апостолът, който в посланията си до Римляни (Рим. 8:38) и до Ефесяни (6:12) споменава за някои ангелски чинове, не посочва този ред. Великият Дионисий обаче разяснява, че божественият апостол тайно го е съобщил на светите мъже (Sch.CH*64D-65A). Последният чин на небесните сили е най-достоен да се нарича ангел, като най-доближаващ се до хората и чрез него те се посвещават в божествените неща (Sch.CH*84B).

Характеристики

„Боговиден“ – уподобява се на Бога, колкото е достъпно на всеки ангелски чин. По тази причина всичките надсветовни чинове се наричат боговидни (Sch.CH*64A). Божествените сили имат боговидността като свойство (свойството е трайно качество Sch.CH*65C). Това не трябва да се разбира така, сякаш според великия Дионисий тези умопостижими добродетели се присъединяват към тях като съпътстващо, както става при нас – като нещо друго в различен от него субект или като някакво привходящо качество, защото тук са изключени всякакво свързване и материална безформеност и няма място за съпътстващо свойство и субект. Ако беше като [нещо друго в друго, например съпътстващо в субекта, тази същност не би могла да живее сама по себе си, нито сама по себе си в мярата на възможното да се обожава само благодарение на реда, който се съхранява като друго в другото. Следователно свойствата, които отбелязахме в тях са самосъщи, но не като съпътстващо в субекта. Затова великият Дионисий в четвърта глава на За църковната йерархия казва, че свойствата които са им присъщи, са същностни (Sch.CH*65BC). Най-висшите умове имат богообразие в голяма степен, а останалите в по-малка, колкото го изисква чинът на следващите умове, и така по ред до последните, а нашите души отстъпват с много и на тях, понеже душата при нас значително отстъпва на всички небесни умове (Sch.CH* 101A).

„Причастен Бога“ – разумната и умствена същност е причастна на Бога: а) чрез своето битие; б) чрез готовността си към благобитие (т.е. чрез своята благост и мъдрост); в) чрез благодатта – към вечното битие (Car.III.24).

„Осиян“ – всеки ангелски чин притежават още една обща черта – Божия дар на пресветлото осияние, макар то да се дава всекиму различно – по-малко или повече, според неговите собствени сили (Sch.CH*64A).

„Вечен“ – като причастен на вечността (Sch.DN*324C)

„Освещаващ“ (Sch.DN*324CD)

„Изявяващ“ - всеки ангел явява на по-низшите предадените му от по-висшите светлини (Sch.CH*89D).

„Безсмъртен“ (Sch.DN*324CD)

„Благоденстващ“ (Sch.DN*324CD)

„Благообразен“ – като причастен на Бога, който единствен е благо по същност (Sch.DN*272CD)

„Умопостижим“ спрямо нас, „разумен“ – спрямо Бога (Sch.DN*325A)

„Пребиваващ в неизречим мир“ – заради любовта му към Бог и към другите ангели (Car.IV.36.1-3).

„Непреклонен“ – с оглед на което съществува, ще рече в безсмъртието и в живота, заради който е получил същността си, да бъде светлина. Ето в тях Бог го сдържа и съблюдава същностно неизменен и непредаващ се, доколкото е самовластен, на инородни щения. Нали стремежът към Бога е резултат от неговото разумно произволение, но той не може вечно да пребивава в това състояние без Божия подкрепа, защото всички се нуждаят от Неговата помощ (Sch.CH*101BC).

„Неизменен“ в мненията и желанията си. Божествените сили са не само свободни от всякаква материална скверна и гнус, но и са невъзприемчиви към свързаните с материята фантазии, не се забъркват в никакво умаляване и съвсем не знаят що е деградация към по-лошото. Това трябва да се разбира не в смисъл, че те са неизменни по природа, а защото, бивайки самопроизволителни, заради силния си стремеж към благото, веднъж склонили към божественото, са останали така, сякаш имат свойството неизменност (Sch.CH*68C).

„Тъждественодвижен“ - така се нарича заради неговото движение, понеже то е неотклонно и неизменно, винаги едно и също. А движение при ангела са непрестанните действия, свързани с мислите, понеже е незамлъкващ ум (Sch.CH*68D).

„Всесвещен и непорочен“, ненуждаещ се от очистване. Дори да допуснем, че някой от ангелите изпадне в пагуба, той изцяло ще премине към вражеските сили, но останалите ще останат непорочни и, както преди, не ще се нуждаят от очистване (Sch.CH*172D).

„С променлив облик“ – видът на ангелите се преобразява според онова, което им предстои да извършат (Sch.CH*81A).

„Безтелесен“ – всеки ангел представлява ум, той е такъв всецяло и с цялата си същност включва към своя битиен ейдос да е „жив ум“ (Sch.CH*32AB). Ангелът е и „дух“ (Sch.DN*325D)

„Безсловесен“ – ние не дръзваме да припишем на ангелите неразумие, а тайнствено изразяваме различието на тяхната разумност от нашата. Защото присъщо на нас е да проявяваме разумността си [44C] посредством езика, като в хода на беседата налагаме във въздуха звукови отпечатъци, следователно посредством речта, която преминава от нас към ушите на слушащите, [ще рече] – от тяло към тяло, както казва и божественият Василий в словото „Познай самия себе си“. Там обаче това не става така, но бивайки безтелесни, като се приближават и отдалечават едни от други, те взаимно прозират в мислите си по-ясно от всякакво слово и така сякаш водят беседа, в мълчание предавайки словото си един другиму (Sch.CH*44BC).

„Свободен“ – Бог е създал и всички умопостижими неща със свободна воля – щом човекът, представляващ смес от земен прах и душа, е със свободна воля, колко по-свободни трябва да са умопостижимите сили, които не съдържат нищо земно или тежко? Това представя и божественото Писание, казвайки, че дяволът доброволно е отпаднал от ангелския чин, а същият божествен мъж два листа по-горе казва за ангелските сили: „Умствено настройвайки се към богоподражание, надсветовно взирайки се в Богоначалното подобие и стремейки се да формират според него своя умствен ейдос“ – с всичко това се показва, че умопостижимите сили са самопроизволителни и свободни (Sch.CH*61BC).

Богопознанието при ангела – ангелите се удостояват за него всеки в своята мяра (Sch.DN*188C). И за най-висшия от тях обаче не е достъпно онова, което е непознаваемо в Бога (Sch.DN*416A).

Хората придобиват истинното знание отвън – чрез съзерцание на творението, от учителните слова и по друг подобен начин, докато ангелите се осияват от своята умствена сила отвътре и се знаменуват за волята Божия, т.е. подпечатватват се да познаят богоподобието и съществуващото като съществуващо (Sch.CH* 120B).

Ангелите първи се посвещатавт в тайната на въплъщението (Sch.CH*57A). Те са свидетели за Христовото възкресение наред с апостолите (Amb.Io.56.4).

II. „Ангел“ е название за един от чиновете на небесните естества – най-низшият. Неговото място е в третото (най-нисше и близко до човека) чиноустроение на небесните естества. Той е първи по чин. Чрез него сме посвещавани, чрез него ни е даден Законът. Преди Закона и след Закона той е издигал нашите отци към Божественото (Sch.CH*53D-56A).

И.Х.

За повече информация вж.:

ἄγγελος, ὁ [396]

nom. sg. ἄγγελος [38] Amb.Io.50.2.13,QTh17.3, 17.9, 17.54, 17.69, 17.76, Sch.24.1.5, 59.90, 59.91, 60.44,QD80.33, 80.37, 80.44, 80.51, 80.61, 80.64,Th.Oec.II.22.2, II.22.6, II.23.3, II.23.5,Sch.CH*53D.12, 60B.2, 60B.6, 80A.4, 80B.1, 88B.8, 96D.1 sq., 100D.1, 101C.15, 108B.7,Sch.DN*204B.9, 236B.11, 252A.8, 305C.7, 349B.11, 349C.1 sq.,Sch.Ep.*3.532A.8, 9.564D.8

gen. sg. ἀγγέλου [25] Car.III.34.2, III.92.2,QThPnx.26, 17.5, 17.79, 23.75, 24.12 sq., 49.131, 49.263, Sch.49.11.58, 50.31, 50.200, 59.85,QDI.83.1,Sch.CH*45B.5, 60A.3, 60A.4, 60B.7, 60B.14, 89A.2, 89A.6, 101B.3, 101C.14,Sch.DN*241D.3,Cap.XV.1212C.10

dat. sg. ἀγγέλῳ [3] QTh59.91,Sch.CH*81A.8, 88B.6

acc. sg. ἄγγελον [21] Amb.Io.7.35.27, 37.6.20,QTh17.43, 17.83, 44.5, 50.5, 50.144, 51.219, 52.187, 59.85, 59.88,QD80.46,ELP622 sq.,Sch.CH*60A.13, 80D.7, 84C.10, 88C.2, 88C.15, 89A.14,Sch.DN*204B.9,Cap.XV.1260C.3, 1268B.10

nom. pl. ἄγγελοι [67] LA445,Car.I.73.6, II.69.4 sq.,QTh26.206,QD14(I.42/III.5).5, 14(I.42/III.5).7, 39(III.10).17, 88.2, 88.3, 133(II.15).5,ELP296,Sch.CH*56A.3, 57A.2, 57B.9, 60B.11, 61A.3, 61A.6, 61C.8, 61C.9, 61D.1, 64D.15, 80D.4, 81B.10, 81C.6, 81C.7, 81D.10, 84B.4, 84B.6, 89D.4, 92C.10, 93D.1, 96A.5, 96C.7, 101D.10, 104A.2, 105C.6, 108D.6,Sch.EH*120A.7, 120B.9, 156D.8, 173B.4 sq., 184B.5,Sch.DN*188C.12, 189A.7, 240D.8, 241D.6, 241D.9, 272D.3, 288A.8, 288B.1, 293A.11, 324D.4, 325D.3 sq., 336A.7, 336B.1, 345B.8, 345C.2, 349C.6, 360C.8 sq., 384C.1, 401A.2, 416A.3,Sch.MT*432A.2,Sch.Ep.*8.548B.5, 8.548B.6, 8.557A.4, 9.564C.10

gen. pl. ἀγγέλων [126] Car.IV.36.1,Amb.Io.7.16.6, 7.17.1, 7.26.7 sq., 10.24(13).10, 10.62(29).21, 20.5.3, 60.1.3, 60.2.10,QThPnx.18, 11.2, 11.14, 17.57, 17.60, 17.66, 26.196, 65.358,QD14(I.42/III.5).4, 39(III.10).13, 53.5,ELP523, 535,Th.Oec.I.98.4, II.15.2, II.15.4,Myst.12.655, 14.707 sq., s.1034,Sch.CH*32C.2, 37A.10, 44A.14, 48B.10, 48B.15, 56A.1, 56A.14, 56C.9, 56C.12, 56D.1, 57B.6, 57C.10, 57C.13, 57D.8, 60B.16, 61C.11, 61D.7, 81A.14, 84A.2, 84B.1, 84C.8, 84C.12, 84C.13, 84C.14, 85D.5, 85D.8, 88A.3, 88A.8, 88A.14, 88B.10, 88C.12, 92A.12, 92C.6, 92C.13, 92D.4, 93A.7, 97C.11, 100A.7, 101D.8, 104A.8, 105C.13 sq., 108D.3, 112C.10, 113B.10,Sch.EH*117A.11, 128D.10, 156B.1, 156D.6 sq., 157C.12, 161B.3, 172C.2, 173C.1,Sch.DN*188A.6, 188C.5, 189B.11, 192C.10, 197B.11 sq., 200A.5, 200A.5 sq., 204A.1, 217C.8, 220C.6, 228A.6, 229B.4, 241A.11 sq., 241D.3, 244A.4, 244B.7, 252A.4, 272D.6, 288A.7, 288A.11, 293A.1, 309B.11, 309D.5 sq., 332A.7, 336B.10, 345C.7, 345C.11, 348B.12, 352A.9, 365A.4, 365C.10, 384A.8 sq., 384B.2, 385A.6, 396A.8 sq., 400A.6, 400A.15, 400B.2, 416A.5,Sch.MT*432B.15 - 432C.1,Sch.Ep.*8.545A.11, 8.553B.10, 9.569A.15 - 9.569B.1, 9.569B.4 sq., 9.569B.8,Cap.XV.1361D.2

dat. pl. ἀγγέλοις [41] LA75, 547, 1040,Amb.Io.20.6.2, 20.6.3, 20.6.4, 50.2.18,QTh53.103, Sch.61.16.94,QD36(I.47/III.8).10, 99.3, 99.14,ELP107, 125, 525, 547, 772,Th.Oec.II.76.8, II.93.2,Myst.13.682, 23.838, 23.864,Sch.CH*36A.5, 40A.7 sq., 57D.7, 80A.12, 81A.11, 88B.4, 108A.9 sq.,Sch.DN*196C.4, 204A.13, 204A.14, 225B.3, 288A.7, 288A.14, 345B.6, 349C.10, 416A.3 sq.,Sch.MT*432B.10 sq.,Sch.Ep.*8.549C.12,Cap.XV.1329A.6

acc. pl. ἀγγέλους [75] Car.II.92.4 (2),Amb.Io.37.6.12, 41.4.6, 41.5.2, 41.5.4, 56.1.4, 56.2.26, 56.3.tit.1, 56.4.2,QTh25.9, 25.143, 25.147, 25.151, 44.4, 56.190, Sch.61.16.86, Sch.61.16.110,QD14(I.42/III.5).6, 39(III.10).1, 39(III.10).7, 39(III.10).12, 133(II.15).8,ELP82, 545 sq.,Myst.24.886, 24.925, s.1043,Sch.CH*60C.6, 60D.5, 61A.7, 88B.2, 88D.5, 93C.7, 96C.3, 104A.10, 104A.13, 105D.5,Sch.EH*129B.9,Sch.DN*204A.8, 204B.6, 204B.8, 225D.8, 225D.9, 228A.2, 228D.8, 240D.1, 241D.9, 244A.2, 244B.5, 268C.7, 268C.10, 288A.13, 288B.2 sq., 288B.7, 289D.6 sq., 309B.12, 309C.2 sq., 325D.6, 349B.6, 349B.6 sq., 357B.14, 385D.5, 385D.10, 388B.2, 389B.14, 400C.10, 400C.13 sq.,Sch.Ep.*8.545D.2, 8.557C.8, 9.569A.7, 9.569D.7,Cap.XV.1293D.3 sq., 1328D.5, 1329B.9 sq.